История на двигател с вътрешно горене

История на двигател с вътрешно горене

Първите двигатели с вътрешно горене се появяват през XIX век, близо сто години след изобретяването на парната машина. За родоначалник се счита двигателят на Леонар, построен през 1860г. в Париж. Конструиран по подобие на хоризонтална парна машина с двойно действие, той е работел със светлинен газ и поради своята бавноходност (около 94 въртения на вала в минута) и лошо използване на топлината (К.П.Д. едва 4%) не е получил по нататъшно разпространение. Двигателите намират промишлено приложение  едва след като в цилиндрите им бива осъществен четиритактов цикъл с предварително сгъстяване и последващо запалване на горивната смес. Предимствата на този начин на работа предвижда първи французинът Бо де Роша в брошура, издадена през 1862г. Практически обаче най-голяма заслуга има немският механик Николаус Ото, който през 1876г. построява първия четиритактов двигател. Принципът на работа се оказва така удачен, че остава непроменен и до наши дни. Все пак газовите двигатели към който е спадал и двигателят на Ото, са били непригодни за транспортни средства поради големите си размери и тегло и поради необходимостта от захранване с газ от стационарни източници. С употребата на течните горива започва ерата на приложение на бензиновите карбураторни двигатели в самодвижещите се екипажи, наречени по-късно автомобили. Първият двигател от този тип с мощност едва 736 Вата (1 конска сила), но с необичайно висока за времето си бързоходност (700 оборота в минута) е създаден в Германия през 1885 г. от Готлиб Даймлер и Карл Бенц. Бензинът тогава е бил скъпо гориво, поради което важна крачка в развитието на двигателите с вътрешно горене било използването на основната течна фракция на нафта-газьола. Това се постига с двигателя на немския инженер Рудолф Дизел, патентован през 1892г. но окончателно създаден през 1897г. Принципно новото в него е, че в цилиндрите силно се сгъстява до висока температура не горивна смес а въздух. Горивото се впръсква под високо налягане в края на сгъстяването и от допира с нажежения въздух се самовъзпламенява и изгаря.

LEAVE A COMMENT

You comment will be published within 24 hours.

© Copyright 2018